Кралят е жив, да живее кралят!

Кралят е жив, да живее кралят!

Ето защо Кристиано Роналдо няма да се нареди до най-обичаните легенди на Реал

Уважаеми читатели на Gol.bg, продължаваме да ви представяме рубриката ни "Фен зона".

В нея ще имате възможност всеки един от вас да напише/изкаже вижданията си по важен за него спортен/футболен въпрос. 

Сега е моментът да излеете мъката и възхвала за любимите си отбори и личности. 

Днес публикуваме нов материал на Димо Тончев, който отново прави страхотен анализ. Този път акцентът е насочен към Кристиано Роналдо, преминал от Реал Мадрид в Ювентус.

Изпращайте вашите материали на info@gol.bg.

 

Преди 9 години на 06.07.2009 година на Сантиаго Бернабеу за пръв път се появи Кристиано Роналдо, аплодиран от 85 хиляди души на митичния стадион. На 10.07.2018 бе обявен трансферът му в Ювентус на стойност 100 млн евро, според някои 105. 

Не вярвах, че скоро ще дойде този ден, но ето, че раздялата е факт. Логична или не, до преди няколко дни гледах с насмешка на тази новина, но очевидно дойде краят на още една епоха - епоха изпълнена с много голове, трофеи и слава за CR7 и Реал Мадрид. Леко нагарча това напускане точно сега, когато отборът има нужда от нов рестарт след напускането и на бившият вече треньор Зинедин Зидан. Въпреки това нямаме правото да съдим един от най-великите ни играчи в историята, за мнозина най-великият, но точно заради този трансфер, точно в този момент, Кристиано никога няма да има ореола на дон Алфредо, Хуанито, Бутрагеньо, Зидан, Раул и Икер, които винаги ще бъдат емблеми и символи на Мадризма докато свят светува.

Едва ли веднага ще разберем каква е истинската причина португалският ас да поиска трансфер в италианския шампион. Да смениш Реал Мадрид с който и да е клуб е крачка назад - все пак говорим за 13-кратния носител на КЕШ/ШЛ и 33 пъти повелител на Испания. Още повече, че Роналдо заменя рекордьора по титли в Европа с отбор който е еталон на провала в Шампионската лига с десетките си изгубени финали. 

Отказвам да повярвам, че амбициозен спортист като него се отказва от съперничеството си с най-големия си конкурент и му предоставя поле да го задмине отново, точно когато самият той е на път да излезе начело в борбата за златните топки и останалите индивидуални отличия. Да, с Юве ще спечели няколко титли в Серия А, която дори и без него е достатъчно безинтересна и предвидима, но е спорно доколко Старата госпожа ще успее да пребори европейския си комплекс, въпреки наличието на звезда от калибъра на Кристиано Роналдо, който все пак вече не е на 26-27 години. 

Отказвам да повярвам, че този трансфер е породен от пасивността на институцията Реал Мадрид спрямо данъчния скандал, който има португалецът с испанските власти, защото всичко започна още преди две години и тогава се говореше отново за негово напускане, но той остана след това, печелейки нови индивидуални и отборни отличия. Преди месец съдът го призна за виновен и му лепна условна присъда, както на Лионел Меси преди години, който бе принуден да плати огромна сума, за да си оправи данъчните проблеми.

Отказвам и да повярвам, че заради "няколко" милиона повече се случва всичко това. При положение, че CR7 иска да взима колкото Меси и Неймар, които печелят съответно по 40 и 35 млн, а Реал му предлага "скромните" 25, той приема офертата на италианския шампион за 30 млн на година, което пак е по-малко от възнаграждението на двамата южноамериканци. Дори и Флорентино да му беше предложил заплатата, която аржентинският му съперник получава в Барселона, нямаше да има гаранция, че и Лео няма да поиска нов договор, а в Барселона са свикнали да изпълняват всяка една прищявка на Бълхата (в годините откакто Роналдо е в Испания, португалецът има 2 преподписвания на контракта си, докато Меси има цели 14), така че догодина може би пак Роналдо нямаше да бъде щастлив и отново щяхме да бъдем в изходно положение... Затова смятам, че тази раздяла беше най-доброто и за двете страни. 

В Мадрид новият треньор ще има възможността да започне на чисто и да разпредели отговорността по отбелязване на попадения върху повече играчи и така отборът няма да зависи изцяло от Кристиано в най-важните мачове от сезона. Кралят е жив, по-жив от всякога, защото неизменно е на върха на "хранителната верига в Европа" през последните три години, а и като цяло откакто съществуват статистиките по футболна история.

Въпреки болката от напускането на най-бляскавия "поданик" на Кралското семейство, пожелавам от все сърце на CR7 да покори Апенините и съм благодарен, че бях съвременник на неговата епоха в Реал Мадрид!


Димо Тончев, специално за Gol.bg

54 Коментара
Още по темата