Сираков може да бъде гарант за разбиване на модела "бащица"

Снимка: БГНЕС

"По-силна фигура от Наско в момента няма и Левски се нуждае от него", заяви Степан Хиндлиян

Има силен ход, ако има и джиро на негово име - да остави Общото събрание да го посочи. Председателят на Националния клуб на привържениците на “Левски” Степан Хиндлиян даде интервю за "24 часа".

- Степан, може ли да има подарък от Дубай за 106-ата годишнина на Левски на 24 май?
- Всичко е възможно. Едно е сигурно - най-големия подарък клубът ще го получи от привържениците. И той започна да го получава - четвърт милион лева за три дни е доста сериозно постижение. Това показва какво означава Левски. Що се отнася до акциите, отново се връщаме в ситуацията отпреди няколко дни или отпреди пандемията, когато можеше да се случи абсолютно всичко. Аз се надявам, че ще има позитивно развитие за клуба. Най-важното е да се реши проблемът с акциите, за да се отпушат процесите в клуба.

- С появата на Вълка Сираков появи ли се и светлина в тунела след определяните като най-мрачни дни в историята на Левски?
- Определено. Като гледам нагласите, хората се радват, че Наско Сираков е готов да поведе бащина дружина. Левскарската общност има нужда от ярки имена, а Сираков е живата легенда на клуба. Много е важно собствеността да бъде в един от нас, в ръцете на привържениците, ръцете на хора, които са дали на Левски. А Сираков е един от нас и е точно такъв.

- Тоест дори акциите да бъдат джиросани лично на Наско Сираков, вие приемате, че собствеността идва при феновете? Какви са реалните пътища за придобиването на мажоритарния дял от вас или от един от вас?
- За мен категорично придобиването на акциите от Сираков е победа на феновете. Привържениците извървяхме сериозен път, не знам доколко останахме разбрани. Може би не сме успели и в пълна степен да обясним каква е идеята. В същото време и съпротивителните сили в последните години са били много жестоки - с контрапропаганда на нашите тези. Но въпреки всички сътресения, въпреки личностните щети, които аз претърпях, а и организацията, която представлявам, всичко си заслужаваше, защото случилото се миналата сряда направи така, че и най-предубедените хора започнаха да разсъждават в посока, че начинът, по който се случваха нещата, е дълбоко погрешен. Важно е хората да разберат, че нещата зависят от нас. Аз се опасявам, че ако утре се появи човек с много пари - спонсор, тип бащица, тогава хората ще се отдръпнат отново. Фенското финансиране ще спре. А представете си да имаме повечко спонсори, не един, спортни резултати и тази фенска активност. Къде отива Левски тогава?

- Тоест събитията с размятането на акциите консолидираха левскарите?
- Убеден съм, че този дефект се превърна в ефект. Хората трябва да разберат, че нещата зависят от всеки индивидуално и от всички като общност.

- Лесният път пред вас изглежда Васил Божков да даде акциите на феновете със знаменосец Наско Сираков. Но вероятно сте начертали план и за извървяване на по-трудния път, при който това не се случи?
- Каквото и да се случи, трябва да се отиде на Общо събрание. И акционерите да решават какво правим с клуба. И това го казвам като човек, който не притежава акции. Дори може да не вляза на Общото събрание. Аз съм член на тръст "Синя България" и като един от многото членове имам нещо общо с 10-те процента. Но аз нямам мои акции. Участвал съм в кампанията "Левски е твой" през 2015 г., когато няколко човека със собствени средства обикаляхме страната и продавахме акциите на Тодор Батков, но ние тогава не купихме за себе си. Има няколко хиляди дребни акционери плюс 10-те процента на тръста. И те трябва да решат. Без значение дали мажоритарният пакет ще участва в Общото събрание, или не. Разбира се, той може да участва и по начин, който не е окей за привържениците. Например да се появи пълномощник, различен от Сираков. Да дойде някое лице и да ни изненада. Има го и това в сценария, но не вярвам да се стигне дотам. Не мисля, че би било в интерес и на самия Васил Божков, защото това няма да направи добро впечатление на привържениците му.

- Какви стратегии чертаете с Наско Сираков?
- Говорихме си чисто принципни неща. А и не искам да казвам хоп, преди да сме скочили. Нека първо има благоприятно развитие с акциите. Аз не просто не искам, но и не мога да си позволя да говоря от негово име, все пак той е Наско Сираков.

- Но вземе ли Сираков акциите, все едно ги вземат феновете, така ли?
- Поне аз почувствах в разговора ни с него, че Сираков може да бъде гарант за разбиване на модела "бащица". Говорихме си, че оттук нататък трябва да бъдем всички заедно. По-силна фигура от Наско в момента няма, а “Левски” безспорно има нужда от силна фигура. За мен Сираков имаедин много силен ход, а вече той ще си прецени дали да го направи, в случай че има благоприятно развитие и джиро на негово име. Ходът е Сираков да остави Общото събрание да го издигне и да го посочи. За мен това ще бъде чисто политически, дипломатически от негова страна послание, че той разбира, че моделът е разбит, работи срещу него и ще има подкрепата на левскарите. А който има безрезервната подкрепа на левскарите, е най-силният човек в държавата. Аз мислех, че господин Божков е изключителен математик и си дава сметка за това, но очевидно уравнението не му е излезнало.

- Тоест хипотезата за стъпките от най-добрия ход за Левски е - Васил Божков решава и 86,6% от акциите минават от Георги Попов в Наско Сираков, той оставя мажоритарния дял на феновете, а те го посочват: "Ти си нашият човек!"?
- Това са разсъждения за най-добрия развой. В никакъв случай не е условие. Ние - НКП и тръстът, сме си давали винаги сметка, че постигнем ли успех в битката, която водим отдавна, трябва да има консенсусни фигури, приети и разпознаваеми, които да бъдат начело на клуба. Моля хората да го разберат и осмислят. Ще го кажа така - Левски е прекалено голям залък за което и да е физическо лице от тези, които се борим за разбиване на модела. Това, че собствеността хипотетично е в привържениците, не означава, че привържениците управляват и вземат управленските решения. Ако притежаваш акции на Apple, ти не определяш политиката. Определят е тези, които са учили за това и могат да го правят. А ти може да си доволен или недоволен и имаш право да го казваш. Това е идеята.

- Доколко биха ви стигнали силите с големия залък?
- Ще е много трудно и затова хората трябва да си дадат сметка, че нещата ще зависят от нас. Че трябва да бъдат активни, но не на клавиатурата. Не активни в тези квази виртуални общества, а в реалния живот. Ако има спортни резултати, ще има огромна маса хора, които ще са активни. Тогава ставаме и притегателна сила за спонсори и реклама. А кой е най-лошият вариант? Има бащица и няма спортни резултати. Тогава всичко умира. Хората се отдръпват. Има едно ядро. Колкото и да ми се ще да обяснявам, че сме милиони, то се вижда колко ходим по стадионите. Това е най-лошият вариант. И от тази гледна точка в момента може би сме в по-добра ситуация, отколкото сме били през 2016 г. Колкото и абсурдно да звучи. Тогава нямаше спортни резултати, ужким някакви пари влизаха в клуба, правехме абсурдни мачове, абсурдни футболисти идваха и си отиваха.

- Мислиш ли си какво можеше да стане, ако феновете на “Левски” бяхте излезли на улицата, за което по твои думи ви е увещавал Васил Божков?
- Не мисля, че щяхме да постигнем резултат. Бях дълбоко убеден още от самото начало. Аз съм се занимавал с криминални новини от 2005 до 2015 г. и съм отразявал съда и прокуратурата. Горе-долу имам журналистически поглед как се случват събитията там. За мен беше кристално ясно, ако щете го наречете интуиция, че Божков ще има проблеми и те няма да стигнат до законопроекта на Валери Симеонов за промените в Закона за хазарта. Божков се видя с нас, след като Валери Симеонов вкара законопроекта и преди да му бъдат повдигнати обвиненията, и преди да започне този панаир с акциите, с тази ненужна показност. Ако тогава бяхме излезли на улицата, щяха да станат зверски сблъсъци с полицията. Безспорен факт. Излезе ли агитка на улицата в защита на собственика на своя клуб, който има проблеми с държавата, държавата ще изпрати целия си наличен силов ресурс, за да се справи с този проблем. След което се повдигнаха обвиненията на Божков. Оттам нататък в пропагандата ние ставахме хора, които не са защитили интереса на “Левски”, а са защитавали интереса на обвиняемо лице, ощетило държавата, което щеше да бъде доказано с документи. И върху феновете на “Левски” щеше да бъде хвърлено огромно петно. Нямахме ход. Как да обясним, че ако излезем на улицата, го правим за “Левски”. Както в момента ми е трудно да обясня и хората не могат да го разберат, че ние не бива да бъдем замесвани в такива неща. Да, ние трябва да си защитаваме клуба и го правим. Но с безрезервна финансова подкрепа, с масова активизация. По този начин трябва да си защитаваме клуба, а не да бъдем на повикване.

- Разбра ли тезата ви тогава Васил Божков?
- Не мисля. Най-вероятно и заради това се стигна до по-нататъшните атаки. Човек от тази позиция на влияние и финансови ресурси, с които разполага, може би не е свикнал да получава отказ. Но аз не съм такъв човек и не искам да давам такъв пример нито на съмишлениците си, нито на приятелите си, нито на сина си. Не може една година все едно да не съществуваш, а след това: "Я, моето момче, иди свърши работа". Националният клуб на привържениците е обвиняван за много злини - къде основателно, къде неоснователно. Не казвам, че сме сълза от сърна. Напривили сме глупости. Има много тестостерон в една футболна агитка. Но в крайна сметка ние сме принципни хора. Организацията ни има принципи. И хората, които я ръководим и сме на първа линия, сме заедно дълги години, защото спазваме мъжки договорки и принципи. Това ни е направило и приятели. Когато принципите идат на заден план, тогава се случва роене на взаимоотношения.

- Не можеше ли да използваш връзките си с твоя личен приятел и съмишленик Бойко Борисов, че досега ситуацията в“Левски да се е нормализирала?
- (Смее се.) Ако бях този, за когото минавам, би трябвало в момента всичко да бъде наред. А и манталитетът е такъв, че хората щяха да забравят за какво става въпрос. Да имаме спортни успехи и да сме на гребена на вълната.

- Като фен на Левски виждаш ли някакъв ход, който може да направи премиерът?
- Не искам да съм негов говорител, но съм доволен от това, което успяхме да постигнем - и Борисов, и спортният министър Кралев, и финансовият министър Горанов разбраха, че моделът “бащица” е сбъркан и го признаха на срещата с нас в Министерския съвет. Самите реплики на Борисов, че акциите трябва да си бъдат при феновете, доказват това. Като за всички продължава да е ясно, че премиерът е имал участие в създаването на модела. Този модел не може да съществува без държавата. Той може би е бил заложен още при връщането на футболните клубове в акционерни дружества, но продължението му беше много ярко изразено в последните 10-15 г. и катастрофира в последните дни.

- Предвид развитието на събитията има ли промяна в исканията ви за държавна помощ под формата на кредит? Трансформират ли се исканията ви в държавна помощ за доизграждане на стадиона?
- Идеята за искането на кредит беше продиктувана от това, че изпълнителният директор информира фенските групи, че абсолютно всички варианти към онзи момент за финансирането на клуба и влизане на жизненоважни пари са изчерпани. Поради тази причина ние възприехме този подход, ясно осъзнавайки негативите, които ще понесем. Изпихме заедно горчивата чаша. Но трябваше да направим нещо, най-малкото за да започне да се случва нещо и процесите да се отпушат. Допреди това бяхме в задънена улица и не се случваше нищо. Моята теза тогава беше: "По-добре да умрем шумно, отколкото тихо и безмълвно". Трябваше да предприемем действия. Дотам ни стигна капацитетът, това успяхме да измислим. Предложението дойде от Павел Колев. Имахме спорове по темата, милиони редакции на звученето на текста. Но когато си поел отговорност, трябва да можеш да носиш и последствията. В момента няма вариант сектор "А" на "Герена" да се доизгради без помощ. Дори някой да каже: Ние сме Левски, трябва да се оправяме сами", това е нещо, с което в близките години няма да успеем да се справим сами. Пък и в крайна сметка - защо за всички останали да може да се отпуска държавна помощ, що се отнася до инфраструктура, а за Левски да не може? Да, господин Борисов каза, че е най-големият левскар, но в момента нашият стадион няма вид на абсолютно нищо. С тази трибуна е зловеща мъгла. Това го казвам отговорно и като човек, който е участвал в управителния съвет, когато се случваха нещата със сектор "А". И за това съм готов да си нося отговорността. Аз не успях да се преборя с колегите в УС на ПФК Левски да видя оригиналните документи за трибуната. Виждах едни листове формат А4, писани на ръка, което не е сериозно. Дали сме предприели нужните юридически действия - възможно е. Но в крайна сметка ние сме привърженици. А ни се наложи да станем управленци, политици, дипломати. Аз не съм тръгнал като дете на мачове на Левски с идеята, че ще ми се налага да се занимавам с такива неща.

- За финал - мислили ли сте и поставяли ли сте си някакъв срок докога да чакате добра новина от Дубай, преди да тръгвате към Общо събрание?
- Аз мисля, че трябва да се ходи към Общо събрание сега и веднага. Без да чакаме повече. Много чакахме. Левскарите ни направиха да сме най-добрите в чакането. Стига толкова чакане. В най-скорошния възможен ден да се проведе. Ако се свика днес, то може да се проведе след месец. Ако мажоритарният дял не се яви, то тръстът автоматично може да насрочи следващо заседание на Общото събрание след две седмици. Но за Левски няма време за чакане. Казано е: "Дела трябват, а не думи!".

10 Коментара
Още по темата